Какво представляват пробиотиците и кога се приемат?

Какво представляват пробиотиците и кога се приемат?

Пробиотици, наричани още "добри" или "приятелски" Бактериите са живи микроорганизми, които, когато се консумират в подходящи дози, осигуряват ползи за здравето на гостоприемника, т.е. хората.

Ползи от пробиотиците

Тези ползи за здравето се дължат главно на способността им да променят състава на чревната микробиота, да укрепват чревната бариера, да укрепват имунната система, както и да произвеждат метаболити като късоверижни мастни киселини (SCFA), които играят ключова роля в чревно здраве и невротрансмитери, които влияят върху психическото благосъстояние.

Пробиотици и синбиотици

В категорията на пробиотичните продукти има два основни вида, „чисти“ пробиотици и синбиотици. "Чисти пробиотици" са добавки, които съдържат само живи култури от пробиотични бактерии, без допълнителни съставки.

Какво представляват синбиотиците?

От друга страна, синбиотиците са продукти, които комбинират пробиотици и пребиотици.

Какво представляват пребиотиците?

Пребиотиците са несмилаеми диетични съставки, които служат като храна за „добрите“. чревни бактерии, подпомагащи растежа и дейността им. Пребиотиците като инулин, фрукто-олигозахариди (FOS) или галакто-олигозахариди (GOS) се ферментират от чревни бактерии, което води до производството на полезни метаболити, включително късоверижни мастни киселини (напр. бутират), които играят ключова роля в червата здраве.

Следователно синбиотиците предлагат двойна полза, те осигуряват полезни бактерии и храна, която помага на тези бактерии да растат и виреят в червата.

Таблица: Примери за локални и глобални ефекти на пробиотиците

Най-популярните пробиотици

Сред най-популярните бактериални щамове, които се описват като пробиотици, Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium bifidum са сред най-известните. Тези щамове са особено ценени за техния ефект при облекчаване на стомашно-чревни разстройства и за техния благоприятен ефект върху симптомите, свързани със синдрома на раздразнените черва (IBS). Проучванията показват също, че тези щамове могат да посредничат за подобряване на имунната функция.

Lactobacillus rhamnosus е друг пример за най-изследваните пробиотични щамове. Известно е, че има благоприятен ефект при профилактиката и лечението на различни видове диария, включително диария на пътешественика и такива, причинени от антибиотици. Освен това L. rhamnosus има потенциала да облекчава симптомите на алергия и екзема при деца, което го прави особено ценен в педиатричното здравеопазване.

Друг пробиотик, който се цени за облекчаване на диария след антибиотици и по време на пътуване, е Saccharomyces boulardii. Той е уникален, защото е щам дрожди, използван като пробиотик. Този щам се използва и за лечение на опасни инфекции с Clostridium difficile, което е важно поради нарастващата резистентност към антибиотици.

Кога да ги приемаме?

Синбиотици на гладно

Най-доброто време за прием на пробиотиците, т.е. дали да се приемат на гладно или по време на хранене, зависи от избрания препарат. Синбиотиците могат да се приемат на празен стомах, защото съдържат пребиотици, които осигуряват субстратите, необходими за растежа на пробиотиците.

Чисти пробиотици с храна

"Чисти пробиотици" може да бъде по-ефективен, когато се приема с храна. Ястията, особено тези, съдържащи протеини и фибри, могат да помогнат за защитата на пробиотичните бактерии от вредното въздействие на стомашната киселина.

Щамът е различен от щам до щам

Въпреки това си струва да се подчертае, че препоръките относно най-доброто време за прием на пробиотици може да варират в зависимост от бактериалния щам, формата на добавката и индивидуалните различия в метаболизма и чревното здраве на индивидите.

Предимства на микрокапсулирането

Някои изследвания предполагат, че някои щамове пробиотици може да са по-устойчиви на стомашна киселина и могат да бъдат ефективни, независимо дали се приемат на празен стомах или с храна. Освен това технологията за микрокапсулиране, използвана в някои продукти, означава, че пробиотиците могат ефективно да достигнат целта си почти непокътнати.

Използвани източници:

Kligler, B., & Cohrssen, A. (2008). Probiotics. American Family Physician, 78(9), 1073-1078.

Guglielmetti, S., Mora, D., Gschwender, M., & Popp, K. (2011). Randomized double-blind placebo-controlled study on the effects of Bifidobacterium bifidum and Lactobacillus acidophilus on gut microbiota and immune parameters. Trials, 12(1), 77.

Vanderhoof, J. A., & Young, R. J. (1998). Use of probiotics in childhood gastrointestinal disorders. Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition, 27(3), 323-332.

McFarland, L. V. (2010). Systematic review and meta-analysis of Saccharomyces boulardii in adult patients. World Journal of Gastroenterology, 16(18), 2202-2222.